Feb 29, 2012, 9:24 AM

* * *

  Poetry » Love
696 1 1

Искам своя ден рожден

да превърна в празник светъл,

но се раждам всеки ден

и се връщам в свят забравен.

 

С мен се ражда песента

от забравената младост

и с усмивка към света

любовта си срещам с радост.

 

И се раждам всеки ден.

С мисълта за теб живея.

Всеки ден е ден рожден,

в песните ми щом се пее.

 

С нежност и със топлина

всеки ден за теб се раждам.

Искам с теб и с любовта

да изпием всяка жажда.

 

И във радост и в тъги

всеки ден едно копнея -

и последните си дни 

с теб дано да изживея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....