Разпръснати от вятъра
са мислите ми пак.
Парчета от сърцето ми,
превърнати във прах.
И всички премълчани думи,
заемат формата на две сълзи.
Една искра - душата ми,
с надеждата се не гаси.
И всеки миг е вечност
- в очите ми го прочети.
Обича те сърцето ми,
но не го обичаш ти.
Християна Рачева
© Християна Рачева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
