Feb 11, 2008, 8:59 AM

...

  Poetry » Other
737 0 0

Разочаровах ли те или те предадох,

взех ли нещо или нещо не ти дадох?

Сама ли да се виня, накажа или от съда

да чакам да произнесе мойта присъда?

Може да е свършило, но няма там да спре,

ако само те вълнува, знай, тук ще съм доде

съм жива. Ти докосна ми сърцето и душата,

промени ми живота, целите, даже и съдбата.

Целувах устните, държах ти ръката,

споделях с теб мечтите, не само кревата.

Познавам те добре и ти усещам аромата,

пристрастена към теб ми е душата.

Когато продължиш, моля, помни ме,

помни нас и всичко, което бяхме.

Виждала съм те да се усмихваш,

виждала съм те и в съня си как утихваш,

виждала съм те без утеха да плачеш

и как след победа гордо крачиш...

Познавам страховете ти и ти моите знаеш,

не друга, а аз те спирах да ридаеш...

И все още ръката ти държа, докато спя,

в съня си се виждам как до теб стоя...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Чикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...