* * *
Любовта като птица разпери крила.
Две тела се сляха в едно вечерта,
като едно затуптяха сърцата,
с едни очи посрещахме зората,
една музика звучеше за душите,
едни звезди ни светеха с топли очи.
Хубаво беше!
Събра ни мигът, но после настъпи зимата.
Разделихме дома, децата и вилата.
Свихме нови гнезда и
загубихме общото минало.
Само децата са повод за срещи,
като вещи ги движим от къща на къща
и никой не знае колко боли ги!
Душата - преплетени мисли,
покой не намира, свои сред чужди
се чувстват и крият дълбоко сълзите.
Голи птичета сред чакали и хищници!
Само при баба и дядо са свободни,
щастливи и с истинска обич обвити!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
