***

                               Посадих лоза...

                               Сега плодовете прогнили бера.

                               Опитвам...

                               Горчиво е виното – кръв.

                               Някога тръгнах по път без посока.

                               После залезът в мен се разби.

                               Обречен, спрях да се връщам

                               сред сиви мъгли.

                               И отново навеждам глава,

                               за да мина през пропаст.

                               Търся те.

                               Но животът е тиха река,

                               не един и не двама разтърсила.