На Васил и Гергана.
Жертви
на нелепата война по пътищата.
Два черни
ковчега, покрити с цветя.
Красота,
младост
и любов недораздадена
ще спят завинаги
в капана на безумната съдба.
Къде е Бога
и защо почерня
живота,
празника,
сърцата...
Създателят е съдник,
не месия...
Затова
ние нека променим нещата -
няма победители
в тази надпревара.
Не можем
да върнем двама от нас,
но можем
да намалим скоростта.
Чрез нас ще живеят.
В мислите и в сърцата.
© Таня Атанасова All rights reserved.
!!! Страшно силен стих си написала, поздравления..
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
