* * *
На Васил и Гергана.
Жертви
на нелепата война по пътищата.
Два черни
ковчега, покрити с цветя.
Красота,
младост
и любов недораздадена
ще спят завинаги
в капана на безумната съдба.
Къде е Бога
и защо почерня
живота,
празника,
сърцата...
Създателят е съдник,
не месия...
Затова
ние нека променим нещата -
няма победители
в тази надпревара.
Не можем
да върнем двама от нас,
но можем
да намалим скоростта.
Чрез нас ще живеят.
В мислите и в сърцата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Атанасова Все права защищены
Поклон...
