Apr 2, 2012, 11:53 AM

* * *

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Дочитам последните страници

от томовете със спомени,

лягаш на възглавницата до мен

като в чисто нов кадър.

На забавен каданс минава нощта,

на сутринта листовете са смачкани,

пак сме играли без да се пазим, нали?

Превърта се касетата, сценарият лежи

между нас, написан готов, но зейва антракт.

Как ли е минало времето?

Измервахме го някога, залепили тела до стената.

Нов ден, сцена, дейстиве, диалог,

нови томове спомени в тъжен монолог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...