May 5, 2009, 9:56 PM

* * *

  Poetry » Other
814 0 3

              Дошла съм с пролетта на този свят
               и взела съм от нея аромата
               на младост, нежност, благодат
               и крехката ранимост на цветята.
                         При себе си с любов ще приютя
                         премръзналия от житейски свади.
                         Добрата дума няма да спестя
                         за  всеки, който
                               плаче или страда.
                 С усмивката във своите очи
                  излъчвам  ведрина и младост.
                 И даже много силно да горчи...
                  аз търся и дарявам радост!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...