Jan 18, 2011, 4:32 PM

* * *

  Poetry
695 0 0

Августовски полъх...


Не мога да кажа "Обичам те!",

не го усещам и чувствам така...

Дори не зная как да те наричам

и нямам нужда някак да те нарека...


Не трябва да казвам "Обичам те!",

далечни и чужди са тези слова...

От други можеш да ги чуваш,

аз нямам право на това...


Не искам да казвам "Обичам те!"

и думите да чуя не искам сама...

Те са присъда, която обрича

да изгорим като факла в нощта...


Не! Няма да кажа "Обичам те!"!

Как кухи, ненужни... са тези слова,

че онова, което изпълва сърцето,

любов е слабо да го назова...


Не казвам нищо,

а в теб като тътен отеква

мълчанието на една душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...