Jan 5, 2011, 10:57 PM

*******

  Poetry » Love
889 0 0

Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,

ще те разкъсам на парчета светлина,

ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...

Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,

но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом.

Ще съм с друг, ще съм друга, ще живея в сянката на спомените парещи,

ще сънувам   топлата ти длан, как от мен събира болката и изхвърля я

в дълбокия океан.

Истината ще изцвили, като впрегнат кон в ярем.

 Ти ще искаш да си с  мен.

Ще прошепнеш с молещи очи...

,,думите ми забрави - прости”.

 Ще изтръпна, есенна в дъжда,

 ще политна като лист, от вятъра понесен,

 и сърцето ми ще звънне,

ще дочуеш  мойта песен…

Пак ще бъдем приказни герои,

 този път без маски и игри,

ти ще бъдеш истината моя,

дето може да ме възроди…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...