Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,

ще те разкъсам на парчета светлина,

ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...

Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,

но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом.

Ще съм с друг, ще съм друга, ще живея в сянката на спомените парещи,

ще сънувам   топлата ти длан, как от мен събира болката и изхвърля я

в дълбокия океан.

Истината ще изцвили, като впрегнат кон в ярем.

 Ти ще искаш да си с  мен.

Ще прошепнеш с молещи очи...

,,думите ми забрави - прости”.

 Ще изтръпна, есенна в дъжда,

 ще политна като лист, от вятъра понесен,

 и сърцето ми ще звънне,

ще дочуеш  мойта песен…

Пак ще бъдем приказни герои,

 този път без маски и игри,

ти ще бъдеш истината моя,

дето може да ме възроди…