5.01.2011 г., 22:57

*******

892 0 0

Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,

ще те разкъсам на парчета светлина,

ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...

Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,

но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом.

Ще съм с друг, ще съм друга, ще живея в сянката на спомените парещи,

ще сънувам   топлата ти длан, как от мен събира болката и изхвърля я

в дълбокия океан.

Истината ще изцвили, като впрегнат кон в ярем.

 Ти ще искаш да си с  мен.

Ще прошепнеш с молещи очи...

,,думите ми забрави - прости”.

 Ще изтръпна, есенна в дъжда,

 ще политна като лист, от вятъра понесен,

 и сърцето ми ще звънне,

ще дочуеш  мойта песен…

Пак ще бъдем приказни герои,

 този път без маски и игри,

ти ще бъдеш истината моя,

дето може да ме възроди…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...