В очакване на хубавите дни,
с надежда за слънчеви лъчи,
седя в ъгъла тих и студен
и крепя духът си наранен.
Упорито търся без умора,
Истинските, стоиностните хора,
но вечер се прибирам пак
в ъгъла, потънал в мрак.
В нищо не намерих удоволетворение.
Hо това ли искам - тихичко смирение?…
© Габриела Трифонова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
