Feb 11, 2009, 1:35 AM

А аз имам парашут...

  Poetry » Other
955 0 7
Фон дьо тен с тъмен цвят,
по желание в обилни количества,
за да може да прикрием
всичко, което е под опаковката.
Скъпи етикети си слагаме наивно,
докато се преструваме, че струваме нещо,
а всъщност сме с изтекъл срок на годност.
Изглаждаме проблемите с преса -
от най-скъпите и тупираме за
много обем, а отвътре сме празни
като балони...

А сърцата ни са някак тенекиени,
лесно ръждясват, не издържат дълго.
След това ги даваме за скраб
,
нали можем да си купим нови...

Казах ти, скачай!
А аз имам парашут...
Страх те е?
Да, той май е едноместен,
явно нямаш шанс да оцелееш
с мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ммм много ми харесва как пишеш!
    Относно посланието на стихотворението-и аз отдавна искам да напиша нещо такова, но просто не ми идват думите, виси си само като идея в съзнанието ми.Ти си го направила страхотно!
  • Силно е!
  • И на мен ми хараса!!
    Поздрави!!!
  • Харесах!
  • Благодаря! Не беше нарочно, просто думата ми убягваше. И да, мисля, че едноместен в случая ми седи точно на място...

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...