дрипава мъгла... от уличните лампи
призраци изскачат и разплитат плетива
нишките пресукват намотават на кълба
минутите а аз варя си лещена чорба...
сянка от крила... крясъка на птица
нощта раздира после търси друга
с остри клюнове и нокти във задруга
мигове кълват а аз варя си лещена чорба...
ветрена въздишка... а после облак-стон
покриви застла в сънен унес спи града
притъпена обезсилена е всякоя беда
носеща урок а аз варя си лещена чорба...