gOra (Жанета) gOra (Жанета)
41
29.11.2012 г., 11:38

A аз варя си лещена чорба...

1.1K 0 1

А АЗ ВАРЯ СИ ЛЕЩЕНА ЧОРБА...

дрипава мъгла... от уличните лампи
призраци изскачат и разплитат плетива
нишките пресукват намотават на кълба
минутите а аз варя си лещена чорба...

сянка от крила... крясъка на птица
нощта раздира  после търси друга
с остри клюнове и нокти във задруга
мигове кълват а аз варя си лещена чорба...

ветрена въздишка... а после облак-стон
покриви застла в сънен унес спи града
притъпена обезсилена е всякоя беда
носеща урок а аз варя си лещена чорба...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0