А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите,
и имах онзи загадъчен блясък в очите.
Сърцето от нежна любов в мен трептеше,
запяла душата ми беше!... Но беше... но беше!...
Веси_Еси (Еси)