А е толкова рано
А е толкова рано
Чувам звучна и нежна мелодия,
бих я сравнила с орхидея,
миришеща приятно леко.
Аз любувам й се отдалеко.
Не смея да се мръдна, да не я смутя
по някакъв начин за да не й навредя.
Някой с нежност свири на пиано,
а за мен е толкоз, толкоз рано.
Но ето, че някой по това време е буден
и си мисля: сигурно е влюбен.
Само обичащ може да свири така:
със страст, с желание, с искра.
Слушам неговата мелодия мила
и дано някоя душа в нея се е открила,
защото макар да я чувам ясно,
мен няма кой да ме зарадва така страстно.
Друг за друга свири на пиано
и аз им завиждам, а е толкова рано.
Нищо хубаво от живота не видях,
само плаках, страдах и крещях.
Рано е, така е рано аз да се събуждам,
рано е при теб да се завръщам,
рано е да погреба любовта,
май е рано и за моята душа.
Тази мелодия ще си тананикам
и във всеки друг тебе ще откривам.
Рано е да пея силно, с цяло гърло,
да викам – също, каквото е било-било…
Рано е, но кой го интересува,
че нежна душа като мене съществува.
Някой удря с юмрук по клавишите
и пак се получават мелодиите,
но звучат страшно, ранени, убити…
Господи, това съм аз, с чувства разбити…
Рано е за мелодията на любовта,
рано е и за мелодията на смъртта,
рано е при тебе да се връщам,
но още по-рано е да се събуждам.
© Суси All rights reserved.
