Мириша на сълзи
Сълзите ми са повече дори от звездите.
Всичките ми дрехи носят аромата им.
Вкусът им - така ми е познат,
а искам те да са в друг свят... ...
Незаменимост
Колкото и много мъже да ме целуват,
те няма да го направят така, както ти го правиш.
Колкото и много мъже да ме галят,
те няма да ме галят така, както ти ме галиш. ...
На съквартирантката ми Радост
Радост-пакост "Добро утро" ти казвам
и да сложиш кафето те приканвам.
Недей се излежава, недей да мързелуваш,
ставай и почвай да спортуваш! ...
Чувам телефонът ми май звъни.
Дали е истина това или пак напразна някоя мечта?
Здравей! Радвам се, че се обади!
Да, свободна съм (щом е за теб).
Тръгвам, чакай ме отпред. ...
Сълзи, сълзи... Спри ги! Моля те!
Очите ме заболяха – моите,
a твоите – все са си така усмихнати,
макар че любовта ми върна ти.
Боли, боли... Сърцето боли ме... ...
Усещах устните ти с моите.
Нямах сили да отворя очите си,
за да запаметя в съзнанието си това усещане.
Беше толкова хубаво, прекрасно дори!
Усещах по гърба си ръцете, твоите. ...
Сълзи
Босите крачета вървяха по нажежения паваж.
Ха! Парченце шоколад! Не, това само е мираж!
Опаковката е празна, детското стомахче – също.
Дори сълзите не искат да тръгнат както за децата е присъщо. ...
Красиви са разплаканите ми очи.
В тях една сълза блести.
Блести за този, който, сърцето
не иска да пусне на небето.
Красиви са разплаканите ми очи. ...
>> Защо са ми скъпите дрехи и обувки?
>> Защо ми е марковият парфюм?
>> Защо са ми всичките тези глезотийки
>> след като ще имам нов дом?
>> Защо ми е червилото с блестящи частици ...
Мила приятелко, искам при теб
да гледам спокойните ти сини очи,
да усетя палещите ти цигара ръце,
да се изгубя в буйната ти къдрава коса,
да чуя гласа ти - ...
На моите приятели, които ми носят най-голямата радост
Колко е странно това -
за миг може да си на дъното
или пък на върха;
може да летиш заедно с облаците ...
И ето пак е слънце, и ето пак е ден
и то какъв - тъжен, съкрушен.
Мразя, когато очите ми посяват сълзи.
Мразя, когато сърцето ми скърби. Боли.
Всичко навява ми мъка и тъга. ...
Виждам светлина, виждам и море,
виждам безбрежна дълбина.
Морето се вълнува и искри,
а аз съм някъде, но не и на брега.
Усещам вятър, усещам мирис, ...
Разголена лежа сама в хотелска стая,
а къде чуждият мъж отиде аз не зная.
Говореше ми сякаш съм слугиня бедна
и не даваше ми ни за миг да го погледна.
Гласът му беше тих, спокоен, монотонен, ...
