А пред мене седнал...
Тъмно. А пред мене седнал
моят образ чист, неопетнен.
Аз съм тъжен и с усмивка ледна
втренчвам се в щастливото дете.
И търся във очите му тъгата,
която във душата ми горчи.
В мислите потънах, докогато
гласът му ме изплаши : "Замълчи...
Ти виждаш мойте светнали очи,
виждаш и усмивка на лицето.
От моите ръце подем струи,
огнен пламък лумнал е в сърцето.
Любовта във тебе истински боли,
и чувствата ти реят се в небето.
Обиждат те и плюят, но стани -
познавам те - послушай ми съвета.
Зная в теб какво гори.
Кожата ти... толкова е бледа.
Зная от какво са тез сълзи,
които в тъмното днес пречат ти да гледаш...
Беше време... твоите очи,
бяха като мойте - силен блясък,
а изгряващите слънчеви лъчи
напомняха ти женската й ласка...
Тя заслужи твоите мечти,
не се чуди защо сега ги няма.
Все още неуморно търсиш ти
обич и утеха в нея само.
Беше време... месец мина,
помниш, зная твоето момиче...
И онази чудна, есенна картина,
в която ти почувства се обичан..."
... Тъмно. А пред мене седнал
образът от щастие обзет.
Навсякъде, където да погледна,
виждам аз щастливеца проклет.
И търся да го нараня със нещо,
търся тъжното във неговите дни.
А туй бил моят пусти образ, преди среща
моят образ чист, неопетнен.
Аз съм тъжен и с усмивка ледна
втренчвам се в щастливото дете.
И търся във очите му тъгата,
която във душата ми горчи.
В мислите потънах, докогато
гласът му ме изплаши : "Замълчи...
Ти виждаш мойте светнали очи,
виждаш и усмивка на лицето.
От моите ръце подем струи,
огнен пламък лумнал е в сърцето.
Любовта във тебе истински боли,
и чувствата ти реят се в небето.
Обиждат те и плюят, но стани -
познавам те - послушай ми съвета.
Зная в теб какво гори.
Кожата ти... толкова е бледа.
Зная от какво са тез сълзи,
които в тъмното днес пречат ти да гледаш...
Беше време... твоите очи,
бяха като мойте - силен блясък,
а изгряващите слънчеви лъчи
напомняха ти женската й ласка...
Тя заслужи твоите мечти,
не се чуди защо сега ги няма.
Все още неуморно търсиш ти
обич и утеха в нея само.
Беше време... месец мина,
помниш, зная твоето момиче...
И онази чудна, есенна картина,
в която ти почувства се обичан..."
... Тъмно. А пред мене седнал
образът от щастие обзет.
Навсякъде, където да погледна,
виждам аз щастливеца проклет.
И търся да го нараня със нещо,
търся тъжното във неговите дни.
А туй бил моят пусти образ, преди среща
с момичето на моите мечти...
© Валери Шуманов All rights reserved.
