А тук вече няма място за сълзите ти
Не мога да си поема въздух
от гвоздея, който притиска душата ми.
Той проби крилете на пеперудите й
и ги осъди на самоистезание.
Не мога и да разплача очите си,
от капаците, които скриват цвета им.
Не мога да кажа отново "обичам те",
след като тръгваш си вече толкова пъти.
Не мога да разпусна вярата си
и да позволя на сърцето си да се отвори.
Още една христова рана... последната...
и ще спра да се боря.
Още една твоя сълза
и ще счупя съзнанието си в чувствата.
Още веднъж ме оставяш сама,
но като се върнеш няма да съм същата.
Тук за съжалението няма място вече
и сълзите ти, повярвай, са излишни.
Тука вече всичко е измама, а пеперудите ми
от мъки са починали...
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубав и изстрадан стих!