Jul 12, 2019, 8:59 AM

A vampire's monologue 

  Poetry » Other
1269 1 2


A lifeless creature, once human born –
the eons shaped me with no regret.
My human heart they turn to stone,
while memory is gone in gothic menuet.

I see my pale reflection in the mirror,
as empty shadow twisted by the light.
At sunset, countdown's start from zero,
until the Time prepare its bite.

As centuries are passed in ignorance,
your blood will keep me young forever.
And what i feel for you is abhorrence,
when fragrance of the air is burning leather.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Григор Колев, сайтът е за лично творчество. И то може да не е на български език.
  • Забележка:
    Сайта е за българско творчество написано на български език.
    А нашия език никак не е по-лошо от английския, само е различен.
    В крайна сметка, човек може да каже истински "Мамо" само на родния си език, mather е някак не естествено.
    Вазов:
    "Разбра ли някой колко хубост, мощ
    се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
    от руйни тонове какъв разкош,
    какъв размах и изразитост жива?"
Random works
: ??:??