А времето лети
Заспиваш ли или е трудно?
И аз не мога да заспя.
Изглежда двамата сме будни
и мислим: "труден...", "трудна тя..."
И двамата не бяхме лесни.
Привличаше ни трудността,
че пълно е с безинтересни.
Дано да си разбрал това!
Мълчахме. Само в тишината -
въздишка с мъничко тъга...
Аз търсех в тебе топлината.
Докосваше ме рядко тя.
Със мъката запазих тръпка,
очите - в твоите очи.
Къде е нежната прегръдка?
А времето лети, лети...
Пусни ме ти до твойто рамо
и нежно пак ме залюлей!
А звън ми стига та да стана
окрилена! Вън птица пей...
© Ани Иванова All rights reserved.
