АниИванова-стихове
197 results
Направих стълба до небето
от музика, от трепет, топлина.
Оставих място и за тебе -
към синевата искаш ли, ела!
Помолих тази нощ Луната ...
от музика, от трепет, топлина.
Оставих място и за тебе -
към синевата искаш ли, ела!
Помолих тази нощ Луната ...
60
1
Ела докато още има
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...
пътека мъничка до мен!
Със сняг дълбок ще я зарине
тя, зимата в незнаен ден.
Ела да седнем мълчаливо ...
76
1
3
Един живот – един спектакъл,
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...
и аз играя го сама.
Тъй често моят ден е плакал
или пък крила съм сълза.
Но бяга времето, изтече… ...
96
1
На Andre Rieu
Мълчание и тръпка, и Андре…
Със нежни струни гони ми тъгата.
С цигулката във двете му ръце
разпалва той огньове във сърцата. ...
Мълчание и тръпка, и Андре…
Със нежни струни гони ми тъгата.
С цигулката във двете му ръце
разпалва той огньове във сърцата. ...
74
1
Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта, ...
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта, ...
134
1
1
Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...
125
1
Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...
140
Защо часовникът забързан
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
213
2
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
130
Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...
215
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
252
2
1
Хей! Приятел, где ли си сега?
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас - ...
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас - ...
211
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
246
1
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
452
7
В тиха мелодична песен
се заслушва и не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него блика нежността!
И протегнати ръцете, ...
се заслушва и не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него блика нежността!
И протегнати ръцете, ...
222
1
2
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
561
2
Искам да те нарисувам
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
260
Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
263
1
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
272
1
3
Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
283
2
Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...
А телефонът нищичко не казва, ...
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...
А телефонът нищичко не казва, ...
240
1
1
Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
282
1
Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
240
Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
395
5
3
Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене, ...
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене, ...
332
1
1
Едно жълтурче как е оцеляло
закътано до корен на дърво.
От ледената зима пожълтяло –
завих го аз със пликче от найлон.
Тя, зимата студена, ни пързаля ...
закътано до корен на дърво.
От ледената зима пожълтяло –
завих го аз със пликче от найлон.
Тя, зимата студена, ни пързаля ...
280
1
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
314
1
Душата
скривалище
на пламък.
Ранен звън
събуждане ...
скривалище
на пламък.
Ранен звън
събуждане ...
688
3
1
От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
344
1
1
Тичат вихрени елени
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...
250
Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
824
3
3
Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
281
1
Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
255
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
329
Пътища много в разни посоки.
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...
341
1
Такава хубава есен
тиха и топла, добра.
Птиците с полет тържествен
отлитат в топла страна.
Такава хубава есен! ...
тиха и топла, добра.
Птиците с полет тържествен
отлитат в топла страна.
Такава хубава есен! ...
399
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
374
1
2
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
344
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
439
1
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
325
1
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
