Mar 30, 2017, 10:57 PM

....

  Poetry » Other
704 0 0

И птиците живеят надалеко,

шалът кален още си стои,

моята песен още се припява,

нотата погрешна си седи.

 

Тази музика която,

плахо се подава и шепти,

живота ми ще определя,

в сърцето ми ще се внедри.

 

Не ноти а любов да ме обвзема,

тя е тази която ни крепи,

и душите ни отново тя превзема,

със своите божествени лъчи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...