Sep 16, 2023, 10:16 PM

***

  Poetry
381 0 0

 

Зъбите стиснали въздуха, 
захапка близка до счупване.
А устните изсъхнало пукнати
мълвят в земетръса - обичам те.  

 

Два юмрука стената раздрусаха, 
две петна в белотата останаха.
А муха нарисува във въздуха,
кръг - венец над главите на двамата.

 

И мухата петно я направиха,
и вратата се затвори след сблъсъка.
Сетно сбогом с верижно подрънкване,
като огън сред зима по мръкнало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...