16.09.2023 г., 22:16

***

382 0 0

 

Зъбите стиснали въздуха, 
захапка близка до счупване.
А устните изсъхнало пукнати
мълвят в земетръса - обичам те.  

 

Два юмрука стената раздрусаха, 
две петна в белотата останаха.
А муха нарисува във въздуха,
кръг - венец над главите на двамата.

 

И мухата петно я направиха,
и вратата се затвори след сблъсъка.
Сетно сбогом с верижно подрънкване,
като огън сред зима по мръкнало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...