16.09.2023 г., 22:16

***

380 0 0

 

Зъбите стиснали въздуха, 
захапка близка до счупване.
А устните изсъхнало пукнати
мълвят в земетръса - обичам те.  

 

Два юмрука стената раздрусаха, 
две петна в белотата останаха.
А муха нарисува във въздуха,
кръг - венец над главите на двамата.

 

И мухата петно я направиха,
и вратата се затвори след сблъсъка.
Сетно сбогом с верижно подрънкване,
като огън сред зима по мръкнало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...