Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза.
След всяка капчица е облекчен.
След всеки пристъп – неотложна доза,
за пулс и ритъм ускорен.
Изпепелен от страст е, абстинентен,
утехата му е винòто.
Гаси пожар – екстаз латентен,
с поредна чаша от антидота.
Какво пък – нека е дрогиран,
пиян е сякаш, от мескалин.
В плен на нимфа е, като сатир,
и с вихрещ се адреналин.
© Илия Станков All rights reserved.