През иглени уши ще мина, ако трябва.
Ще се свия като снежна топка в шепа
и ще се скрия в клоните на старата череша,
за да мога тайно всеки следващ миг
да се разтапям палаво в очите ти.
Ще стигна слънцето изгряващо – с ръка.
Лъчи от него – дар за теб – ще взема.
Думи – ситни бисери от мида ще извадя.
Ще ги напиша върху девствен морски пясък –
да ги четеш. И в мене да се вричаш.
Вятърът в бутилка ще затворя. Да е тихо.
В дъжд ще се превърна и есенно ще заваля ...