...

Днес целунах слънцето,
то дари ми дар,
в градините с ароматни рози,
видях те пред един олтар,
с чисто бяла рокля,
с мирис на море,
нима ти мен си чакала,
под синьото небе,
лунната пътека е безкрайна,
нека се разходим,
вечерта ще е потайна,
обичай ме,
безсилна е смъртта,
щом в нашите сърца
бушува вечно любовта.