Адажио
Адажио
Не можа да го срещнеш, нали?
Умори се от търсене. Писна ти.
Или още не бе се родил,
или просто го беше измислила.
Мъж ли бе? Сън ли? Или мираж...
Много дълго живя сред пустинята.
Той бе слънце в измислен колаж,
а пък ти – само част от картината.
И сега уморена, сама,
чакаш някой да свърне до прага ти.
И слепец би приела дома,
зарад теб щом захвърли тоягата.
Тоя свят, безпощадно красив,
ни подбира. Отхвърля суровото.
После тегнем на мястото си
като камък, поставен в основата.
Но понякога всеки човек
полудява и бяга от схемата.
И го прави пак с вярата, че
Свободата стои над проблемите.
© Александър Калчев All rights reserved.
