May 10, 2012, 10:47 AM

Адаптация 

  Poetry » Civilian
611 0 2

На кого си потребна, любов?

Истеричният смях на някоя блудница

със пари се купува - до гроб.

Идеалите твои - безумни са!

 

Щом си пълен портфейл и търбух,

съвестта ти по-лесно заспива...

и на "мъдрости" всички, напук

не преследва те - яростна, дива.

 

На кого си потребна, мечта -

малка, крехка и тъй непрактична?

Полет трябва ли, щом след това

те обгръща реалност себична?

 

На кого си потребна, душа -

ампутирана, смачкана, жалка -

да болиш, щом поквари те грях,

да се радваш на толкова малко?

 

А "морал" или "нравственост" - смях -

кой ли думи такива разбира?

По-добре говорете за страх,

той в сърцата на всички пулсира.

 

В свят, изпълнен с красиви лъжи,

демон - дружески, волно се киска...

Смрад, поквара - животът кипи...

Царство Божие кой да поиска?

С. Кръстева

 

© Силвия Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еха! Това се казва поезия!
  • Искам да съм безумна,
    не искам да съм практична,
    мога да чувам и реплика иронична...
    Но щом още мога да обичам и да се радвам на "малко",
    Значи съм жива, красива ... а за "другите" - жалко.

    Поздрави! Хубаво ти е стихотворението!
Random works
: ??:??