10.05.2012 г., 10:47

Адаптация

897 0 2

На кого си потребна, любов?

Истеричният смях на някоя блудница

със пари се купува - до гроб.

Идеалите твои - безумни са!

 

Щом си пълен портфейл и търбух,

съвестта ти по-лесно заспива...

и на "мъдрости" всички, напук

не преследва те - яростна, дива.

 

На кого си потребна, мечта -

малка, крехка и тъй непрактична?

Полет трябва ли, щом след това

те обгръща реалност себична?

 

На кого си потребна, душа -

ампутирана, смачкана, жалка -

да болиш, щом поквари те грях,

да се радваш на толкова малко?

 

А "морал" или "нравственост" - смях -

кой ли думи такива разбира?

По-добре говорете за страх,

той в сърцата на всички пулсира.

 

В свят, изпълнен с красиви лъжи,

демон - дружески, волно се киска...

Смрад, поквара - животът кипи...

Царство Божие кой да поиска?

С. Кръстева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еха! Това се казва поезия!
  • Искам да съм безумна,
    не искам да съм практична,
    мога да чувам и реплика иронична...
    Но щом още мога да обичам и да се радвам на "малко",
    Значи съм жива, красива ... а за "другите" - жалко.

    Поздрави! Хубаво ти е стихотворението!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...