Само тъмнина.
Без звук, без цвят.
А после светлина.
Виждам целия свят.
Прекрасен е денят.
Без теб, без любовта.
А може би сега
ще се науча да живея за мига.
Сенки и дъги
без чувства, без спомени.
А цветът се отразява с мойте очи.
Гледам и съчувствам на всички влюбени.
Защото се научих да живея,
защото повярвах в себе си.
Осъзнах, че и тебе мога да преодолея.
Не вярваше, но се научих да летя.
Напук отново се смея на теб и на света...
© Алексия иванова All rights reserved.