Dec 4, 2022, 12:01 AM

Агнецът

  Poetry
1.1K 12 4

Джуджета коледни сънувах аз нощес.

Изглежда, че елхата ще приготвят.

Подаръци ще носят с блага вест.

Накрая и свинята те ще сготвят.

 

Свинята! - Помня аз една свиня.

По-вкусна е за всеки след запръжка.

И за едно джудже се сещам след съня,

живеещо на майчина издръжка.

 

Но идва Коледа - за всеки светлина

божествена във вените се носи.

И дума блага сред олтар на тишина

излишни прави всичките въпроси.

 

Излишни са джуджетата безброй.

По принцип не обичам аз джуджета.

Единствено е важен в слава Той -

Помазаникът забранил вендета.

 

Агнецът идващ всеки път на Рождество,

да ни направи най-накрай смирени.

Решил човек да бъде вместо божество

в неонов свят разпънал ни с антени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за остроумните и качествени коментари!
    Благодаря също и на оценилите и поставили в Любими този стих!

    Да ви е светло и Коледно на душите!
  • Хубав, смислен и дълбок стих, Младен. Може да се замисли човек, при прочита. Дали само, когато идват празници, да се чувстваме човеци или в целия си живот, да се стремим, да пораснем, а да не изостанем, като джуджета в своето развитие. Винаги, създаваш много пътища, през които да премине мисълта ни. Радвам се, че прочетох този стих! Поздравявам те!
  • Липсва Богородица, която носи Агнецът. Без нея няма как.
  • Тук намирам един незавоалиран протест срещу съвременните консуматорски "адети",които опошляват смисъла на сакралното тържество в душите. И вместо със смирена радост и признателност към саможертвата на Човека Божи,повсеместно шевства разгула на пороците.Джуджета,тролове и шутове радостно провокират смисъла на безсмислието,като акт на панаир и зрелище на глупостта в живота.
    Стихотворението предизвиква дълбок размисъл и води към самопречистване.
    Поздравления, Младен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...