4.12.2022 г., 0:01

Агнецът

1.1K 12 4

Джуджета коледни сънувах аз нощес.

Изглежда, че елхата ще приготвят.

Подаръци ще носят с блага вест.

Накрая и свинята те ще сготвят.

 

Свинята! - Помня аз една свиня.

По-вкусна е за всеки след запръжка.

И за едно джудже се сещам след съня,

живеещо на майчина издръжка.

 

Но идва Коледа - за всеки светлина

божествена във вените се носи.

И дума блага сред олтар на тишина

излишни прави всичките въпроси.

 

Излишни са джуджетата безброй.

По принцип не обичам аз джуджета.

Единствено е важен в слава Той -

Помазаникът забранил вендета.

 

Агнецът идващ всеки път на Рождество,

да ни направи най-накрай смирени.

Решил човек да бъде вместо божество

в неонов свят разпънал ни с антени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за остроумните и качествени коментари!
    Благодаря също и на оценилите и поставили в Любими този стих!

    Да ви е светло и Коледно на душите!
  • Хубав, смислен и дълбок стих, Младен. Може да се замисли човек, при прочита. Дали само, когато идват празници, да се чувстваме човеци или в целия си живот, да се стремим, да пораснем, а да не изостанем, като джуджета в своето развитие. Винаги, създаваш много пътища, през които да премине мисълта ни. Радвам се, че прочетох този стих! Поздравявам те!
  • Липсва Богородица, която носи Агнецът. Без нея няма как.
  • Тук намирам един незавоалиран протест срещу съвременните консуматорски "адети",които опошляват смисъла на сакралното тържество в душите. И вместо със смирена радост и признателност към саможертвата на Човека Божи,повсеместно шевства разгула на пороците.Джуджета,тролове и шутове радостно провокират смисъла на безсмислието,като акт на панаир и зрелище на глупостта в живота.
    Стихотворението предизвиква дълбок размисъл и води към самопречистване.
    Поздравления, Младен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...