4.12.2022 г., 0:01

Агнецът

1.1K 12 4

Джуджета коледни сънувах аз нощес.

Изглежда, че елхата ще приготвят.

Подаръци ще носят с блага вест.

Накрая и свинята те ще сготвят.

 

Свинята! - Помня аз една свиня.

По-вкусна е за всеки след запръжка.

И за едно джудже се сещам след съня,

живеещо на майчина издръжка.

 

Но идва Коледа - за всеки светлина

божествена във вените се носи.

И дума блага сред олтар на тишина

излишни прави всичките въпроси.

 

Излишни са джуджетата безброй.

По принцип не обичам аз джуджета.

Единствено е важен в слава Той -

Помазаникът забранил вендета.

 

Агнецът идващ всеки път на Рождество,

да ни направи най-накрай смирени.

Решил човек да бъде вместо божество

в неонов свят разпънал ни с антени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за остроумните и качествени коментари!
    Благодаря също и на оценилите и поставили в Любими този стих!

    Да ви е светло и Коледно на душите!
  • Хубав, смислен и дълбок стих, Младен. Може да се замисли човек, при прочита. Дали само, когато идват празници, да се чувстваме човеци или в целия си живот, да се стремим, да пораснем, а да не изостанем, като джуджета в своето развитие. Винаги, създаваш много пътища, през които да премине мисълта ни. Радвам се, че прочетох този стих! Поздравявам те!
  • Липсва Богородица, която носи Агнецът. Без нея няма как.
  • Тук намирам един незавоалиран протест срещу съвременните консуматорски "адети",които опошляват смисъла на сакралното тържество в душите. И вместо със смирена радост и признателност към саможертвата на Човека Божи,повсеместно шевства разгула на пороците.Джуджета,тролове и шутове радостно провокират смисъла на безсмислието,като акт на панаир и зрелище на глупостта в живота.
    Стихотворението предизвиква дълбок размисъл и води към самопречистване.
    Поздравления, Младен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...