4 дек. 2022 г., 00:01

Агнецът

1.1K 12 4

Джуджета коледни сънувах аз нощес.

Изглежда, че елхата ще приготвят.

Подаръци ще носят с блага вест.

Накрая и свинята те ще сготвят.

 

Свинята! - Помня аз една свиня.

По-вкусна е за всеки след запръжка.

И за едно джудже се сещам след съня,

живеещо на майчина издръжка.

 

Но идва Коледа - за всеки светлина

божествена във вените се носи.

И дума блага сред олтар на тишина

излишни прави всичките въпроси.

 

Излишни са джуджетата безброй.

По принцип не обичам аз джуджета.

Единствено е важен в слава Той -

Помазаникът забранил вендета.

 

Агнецът идващ всеки път на Рождество,

да ни направи най-накрай смирени.

Решил човек да бъде вместо божество

в неонов свят разпънал ни с антени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за остроумните и качествени коментари!
    Благодаря също и на оценилите и поставили в Любими този стих!

    Да ви е светло и Коледно на душите!
  • Хубав, смислен и дълбок стих, Младен. Може да се замисли човек, при прочита. Дали само, когато идват празници, да се чувстваме човеци или в целия си живот, да се стремим, да пораснем, а да не изостанем, като джуджета в своето развитие. Винаги, създаваш много пътища, през които да премине мисълта ни. Радвам се, че прочетох този стих! Поздравявам те!
  • Липсва Богородица, която носи Агнецът. Без нея няма как.
  • Тук намирам един незавоалиран протест срещу съвременните консуматорски "адети",които опошляват смисъла на сакралното тържество в душите. И вместо със смирена радост и признателност към саможертвата на Човека Божи,повсеместно шевства разгула на пороците.Джуджета,тролове и шутове радостно провокират смисъла на безсмислието,като акт на панаир и зрелище на глупостта в живота.
    Стихотворението предизвиква дълбок размисъл и води към самопречистване.
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...