4 дек. 2022 г., 00:01

Агнецът

1.1K 12 4

Джуджета коледни сънувах аз нощес.

Изглежда, че елхата ще приготвят.

Подаръци ще носят с блага вест.

Накрая и свинята те ще сготвят.

 

Свинята! - Помня аз една свиня.

По-вкусна е за всеки след запръжка.

И за едно джудже се сещам след съня,

живеещо на майчина издръжка.

 

Но идва Коледа - за всеки светлина

божествена във вените се носи.

И дума блага сред олтар на тишина

излишни прави всичките въпроси.

 

Излишни са джуджетата безброй.

По принцип не обичам аз джуджета.

Единствено е важен в слава Той -

Помазаникът забранил вендета.

 

Агнецът идващ всеки път на Рождество,

да ни направи най-накрай смирени.

Решил човек да бъде вместо божество

в неонов свят разпънал ни с антени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за остроумните и качествени коментари!
    Благодаря също и на оценилите и поставили в Любими този стих!

    Да ви е светло и Коледно на душите!
  • Хубав, смислен и дълбок стих, Младен. Може да се замисли човек, при прочита. Дали само, когато идват празници, да се чувстваме човеци или в целия си живот, да се стремим, да пораснем, а да не изостанем, като джуджета в своето развитие. Винаги, създаваш много пътища, през които да премине мисълта ни. Радвам се, че прочетох този стих! Поздравявам те!
  • Липсва Богородица, която носи Агнецът. Без нея няма как.
  • Тук намирам един незавоалиран протест срещу съвременните консуматорски "адети",които опошляват смисъла на сакралното тържество в душите. И вместо със смирена радост и признателност към саможертвата на Човека Божи,повсеместно шевства разгула на пороците.Джуджета,тролове и шутове радостно провокират смисъла на безсмислието,като акт на панаир и зрелище на глупостта в живота.
    Стихотворението предизвиква дълбок размисъл и води към самопречистване.
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...