May 14, 2010, 9:07 PM

Агония (редактирано)

  Poetry » Other
877 0 10

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153311 - оригиналът... или вдъхновението?



Вървя. Но пусто е.

Боли да нямам цел

(затуй понякога дори

завиждам на Сизиф...)

 

Наводнил е някой

улиците в тишина -

самотен ще крещя,

за да остана жив.

 

И Днес е пак във сиво.

Изхвърлят хората лица.

Не се надявам. Няма

вече влюбени сърца...

 




 



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Не забравяй,Саше-ЛЮБОВТА движи света!
    Потърси я,може би е по-близо до теб от колкото си представяш...
  • Дялбоко емоционален стих!
    Но, място за отчаяние няма, макар картината да напомня Банско! Има ли кардиолози- значи има сърца! Докато има сърца... ще има и съречни заболявания! Поздрав
  • Трополи в душата ти черен дъжд...когато се чува само тишина,наистина е удавителна...Повърви още и ще видиш Поздрав,Алекс
  • Аплодисменти!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...