14.05.2010 г., 21:07 ч.

Агония (редактирано) 

  Поезия » Друга
692 0 10

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153311 - оригиналът... или вдъхновението?



Вървя. Но пусто е.

Боли да нямам цел

(затуй понякога дори

завиждам на Сизиф...)

 

Наводнил е някой

улиците в тишина -

самотен ще крещя,

за да остана жив.

 

И Днес е пак във сиво.

Изхвърлят хората лица.

Не се надявам. Няма

вече влюбени сърца...

 




 



 

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Не забравяй,Саше-ЛЮБОВТА движи света!
    Потърси я,може би е по-близо до теб от колкото си представяш...
  • Дялбоко емоционален стих!
    Но, място за отчаяние няма, макар картината да напомня Банско! Има ли кардиолози- значи има сърца! Докато има сърца... ще има и съречни заболявания! Поздрав
  • Трополи в душата ти черен дъжд...когато се чува само тишина,наистина е удавителна...Повърви още и ще видиш Поздрав,Алекс
  • Аплодисменти!!!
  • Не съм добър в усмивките
  • Тъжно е Саше...а така ми се иска да се усмихнеш,да бъдеш цветен!!!
  • харесах ,но защо тази елегия ,изразитестрахотни вече ми е излишно .ок
  • Някак по-безнадеждно и от първата Агония... Я се стегни, Сашо! Поздрав!
  • "...И Днес е пак във сиво.

    Изхвърлят хората лица..."

    Завръщай се по-блуден и от порив,
    надраснал себе си и прероден...

    Сърдечни поздрави!!!

Предложения
: ??:??