Ах, колко много те обичам!
Ах, колко много те обичам!
Ах колко, колко много те обичам!...
На тялото ми все му е студено,
и всяка мисъл е така - категорична,
в изтръпващите чувствата все към тебе...
Обичам те в самотните си нощи,
в които не заспивам от тревога -
дали във мен си влюбена все още,
смирено в тишината си те моля..
... да бъда аз - единствен и последен,
в живота ти - мъжа, поета, романтика,
такъв да съм ти - карта на късмета,
спечелена от теб, валето - пика..
И нищо в тоя свят не е случайно,
и някога вървял съм по безпътица,
съдбата отредила е да вярвам,
ти сбъдваш се на мен, след бели сънища..
Повярвай ми, че аз съм ти човека,
душата ми на твоята обричам,
защото ти си огън и утеха,
ах колко, колко много те обичам!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
21.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
