Ах, Октомври, месец на поети,
"Две хубави очи" в теб са вечни.
Казваш своето чрез тихата река,
заслушан в ехото на отминала съдба.
Рисуваш с пръстите танцуващи листа,
в полет чувства, любов и свобода.
А кестенът пее за своята тъга
и приказки омайни шепне на света.
Ах, Октомври, месец на честта,
баща грижовен, дарил ни есента.
Снежецът, наедрял, небето посребри,
хапливата утрин илюзията разкри.
поздрав за Imperfect(Яна), талантливата везна!
© Иван Ценов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
