Ако
Ако младостта ми знаеше и старостта ми можеше,
щях още повече да те обичам -
като овършано жито преди студа в дъждовните ножове
и като върнато в гнездото птиче.
Ако смелостта ми чакаше и ако пак страхът ми властваше,
щях още повече да обеднея -
като безвъзвратно минал миг и като свещ, напразно гаснеща,
и като поглед никъде зареян.
Ако младостта ми можеше и ако старостта ми стигаше,
щях още дълго подир теб да тичам -
като слънчоглед по слънчевите стъпки, като страст изригваща
и като влюбено до гроб момиче.
© Камелия Виденова All rights reserved.
