Ако бях снежинка,
бих се разтопил
в дланта ти.
Бих се слял
със топлината ти.
Ако бях снежинка,
бих желал
да я видиш
на прозореца,
да й се порадваш
и да я запомниш
със усмивка.
Ако бях снежинка,
бих желал
ти да си облакът,
от който
нежните снежинки
се извайват
и разтапят се
във спомена.
26.11.2007
© Момчил Георгиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
