Ако бях честен
Какво би станало, питам се,
ако бях абсолютно честен?
Налице са всички признаци
въпросът да е неуместен,
но все пак...
Да вземем, например, паспорта.
Защо ми е да го имам?
Ако ме питат кой съм,
просто си казвам името.
Рождената дата ще кажа,
щом трябва. Защо ще ми искат
вместо това да покажа
книжка с печати по листовете?
Освен това - продавачите.
И те се оказват излишни.
Защо, питам, от сутрин до здрач
да седят да продават... вишни,
например?
Отивам, претеглям и слагам
в торбичката колкото искам
и после парите оставям
там на място. Риск ли е?
Че нали не мога да лъжа!
Да дойде после, довечера
да си вземе парите и бърже
да си ходи - нищо не пречи.
Или пък, да вземем чувствата.
Когато й кажа "Обичам те" -
край! Защо са ми изкуствата
на убеждаването,
потвърждаването,
доказването,
подмазването
и прочее мерудии?
Ако боли - просто казвам "Боли!"
Ако не искам, казвам "Недей" -
и всичко е ясно, нали?
То вярно, че може без думи,
ако има искра помежду ни,
но да речем, че искрата изтлей...
Защо ли ви губя времето
с измислици недомислени...
Но такова, уви, ми е семето,
все търся под вола... истини.
С две думи, на мен така ми се струва:
ако съм честен, светът ще е по-хубав.
Без паспорти няма да има бюрокрация.
Без продавачи няма да има кой да си губи времето.
Без неискрено "Обичам те" няма да има разбити сърца.
Хората ще бъдат свободни
да бъдат себе си.
Ще има повече
усмивки, поети и влюбени,
и приятелства непогубени,
космонавти, мореплаватели,
учени, йоги, мечтатели,
дами (но не президентски!),
мъже (но истински, "френски"!),
деца с безоблачно детство
и старци - да пазят наследството
на добротата и светлината.
Лошо ли е?
ако бях абсолютно честен?
Налице са всички признаци
въпросът да е неуместен,
но все пак...
Да вземем, например, паспорта.
Защо ми е да го имам?
Ако ме питат кой съм,
просто си казвам името.
Рождената дата ще кажа,
щом трябва. Защо ще ми искат
вместо това да покажа
книжка с печати по листовете?
Освен това - продавачите.
И те се оказват излишни.
Защо, питам, от сутрин до здрач
да седят да продават... вишни,
например?
Отивам, претеглям и слагам
в торбичката колкото искам
и после парите оставям
там на място. Риск ли е?
Че нали не мога да лъжа!
Да дойде после, довечера
да си вземе парите и бърже
да си ходи - нищо не пречи.
Или пък, да вземем чувствата.
Когато й кажа "Обичам те" -
край! Защо са ми изкуствата
на убеждаването,
потвърждаването,
доказването,
подмазването
и прочее мерудии?
Ако боли - просто казвам "Боли!"
Ако не искам, казвам "Недей" -
и всичко е ясно, нали?
То вярно, че може без думи,
ако има искра помежду ни,
но да речем, че искрата изтлей...
Защо ли ви губя времето
с измислици недомислени...
Но такова, уви, ми е семето,
все търся под вола... истини.
С две думи, на мен така ми се струва:
ако съм честен, светът ще е по-хубав.
Без паспорти няма да има бюрокрация.
Без продавачи няма да има кой да си губи времето.
Без неискрено "Обичам те" няма да има разбити сърца.
Хората ще бъдат свободни
да бъдат себе си.
Ще има повече
усмивки, поети и влюбени,
и приятелства непогубени,
космонавти, мореплаватели,
учени, йоги, мечтатели,
дами (но не президентски!),
мъже (но истински, "френски"!),
деца с безоблачно детство
и старци - да пазят наследството
на добротата и светлината.
Лошо ли е?
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
