Ако имах сърце, щях да го уча
да гледа през калните, мрачни дела
на разума, вечно скептичен и краен -
да вижда зад него, че има душа.
Ако имах сърце, щях да го уча
да диша, да иска, да плаче дори,
да рухва и става под своята участ,
макар и в ковчег - напред да върви.
Ако имах сърце, щях да го уча
да мръзне във миг, а в друг - да гори.
Добре че нямам сърце и научих,
че с байпас душата по-малко боли...