Ако имах сърце, щях да го уча
да гледа през калните, мрачни дела
на разума, вечно скептичен и краен -
да вижда зад него, че има душа.
Ако имах сърце, щях да го уча
да диша, да иска, да плаче дори,
да рухва и става под своята участ,
макар и в ковчег - напред да върви.
Ако имах сърце, щях да го уча
да мръзне във миг, а в друг - да гори.
Добре че нямам сърце и научих,
че с байпас душата по-малко боли...
© Диана All rights reserved.
7 бих ти писала сташно точно и хубаво е казано всичко 
БРАВО!!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
