Е, добре, щом си рекъл,
да седнем на прага.
Умълчал си се нещо -
дори не въздишаш.
А във стаята душно и тежко -
и не мога дори да сънувам,
и дори не мечтая
... да дишам
Виж, стоя си на прага,
какво пък чак толкова?!
И вратата не ме притеснява.
Само сякаш от вятъра ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up