7.10.2009 г., 14:50 ч.

Ако искаш ... 

  Поезия
688 0 11

Е, добре, щом си рекъл,

да седнем на прага.

Умълчал си се нещо -

дори не въздишаш.

 

А във стаята душно и тежко -

и не мога дори да сънувам,

и дори не мечтая

... да дишам

 

Виж, стоя си на прага,

какво пък чак толкова?!

И вратата не ме притеснява.

Само сякаш от вятъра

избеляла е малко, но...

 

Седнах и по плочките

с пръсти чертая

няколко смели наглед

неразбираеми знаци.

 

Ти ме гледаш, главата

привел си, ала погледът...

сякаш, че плакал си.

А си мъж и мъжете

не бива да плачат.

 

Не, недей, ще си тръгна

след малко. А и щеше

ли без туй да ме изпратиш?!

Ако искаш, де...

Не затваряй след мене вратата...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??