Ако искаш ...
Е, добре, щом си рекъл,
да седнем на прага.
Умълчал си се нещо -
дори не въздишаш.
А във стаята душно и тежко -
и не мога дори да сънувам,
и дори не мечтая
... да дишам
Виж, стоя си на прага,
какво пък чак толкова?!
И вратата не ме притеснява.
Само сякаш от вятъра
избеляла е малко, но...
Седнах и по плочките
с пръсти чертая
няколко смели наглед
неразбираеми знаци.
Ти ме гледаш, главата
привел си, ала погледът...
сякаш, че плакал си.
А си мъж и мъжете
не бива да плачат.
Не, недей, ще си тръгна
след малко. А и щеше
ли без туй да ме изпратиш?!
Ако искаш, де...
Не затваряй след мене вратата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
