Ако искаш ...
Е, добре, щом си рекъл,
да седнем на прага.
Умълчал си се нещо -
дори не въздишаш.
А във стаята душно и тежко -
и не мога дори да сънувам,
и дори не мечтая
... да дишам
Виж, стоя си на прага,
какво пък чак толкова?!
И вратата не ме притеснява.
Само сякаш от вятъра
избеляла е малко, но...
Седнах и по плочките
с пръсти чертая
няколко смели наглед
неразбираеми знаци.
Ти ме гледаш, главата
привел си, ала погледът...
сякаш, че плакал си.
А си мъж и мъжете
не бива да плачат.
Не, недей, ще си тръгна
след малко. А и щеше
ли без туй да ме изпратиш?!
Ако искаш, де...
Не затваряй след мене вратата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
