Ако мене ме няма
Пак ще грее слънце и лъчи ще се смеят.
Дъждове ще запеят, изворът ще ручи.
Камбаните утринни в моят град ще звънят,
и животът по старому, все така ще върви.
Пак ще жужнат в липата работливи пчели,
пролетта ще е млада. Със безбройни звезди
разпилени в небето, танцуващи светлини,
лятото ще е щастливо в дъхавите треви.
Ако мене ме няма...
Ще ме помнят ли пътеките в моята гора,
по които обичах всеки ден да вървя,
тревата в която със радост съм търсила,
детелинка щастлива да ти подаря?
Вятърът... с който всичко споделях,
и нежно със ласки косите ми галеше...
той ще помни ли, че с душа го обичах,
когато във скута ми тихо заспиваше...
Все едно, когато си тръгна, няма да зная...
Но, ако тебе те няма...кажи ми тогава,
как без теб ще живея? И как ще се смея?
Не, не ми казвай! Аз зная, по сърцето гадая...
Дъждове ще запеят, изворът ще ручи.
Камбаните утринни в моят град ще звънят,
и животът по старому, все така ще върви.
Пак ще жужнат в липата работливи пчели,
пролетта ще е млада. Със безбройни звезди
разпилени в небето, танцуващи светлини,
лятото ще е щастливо в дъхавите треви.
Ако мене ме няма...
Ще ме помнят ли пътеките в моята гора,
по които обичах всеки ден да вървя,
тревата в която със радост съм търсила,
детелинка щастлива да ти подаря?
Вятърът... с който всичко споделях,
и нежно със ласки косите ми галеше...
той ще помни ли, че с душа го обичах,
когато във скута ми тихо заспиваше...
Все едно, когато си тръгна, няма да зная...
Но, ако тебе те няма...кажи ми тогава,
как без теб ще живея? И как ще се смея?
Не, не ми казвай! Аз зная, по сърцето гадая...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
