Ако можех
Ако можех да върна часовника,
щях да бъда до болка различна…
Всички тъжни, безумни тревоги,
със които светът се облича,
мога днес да оставя във ъгъла…
И тогава, навярно, денят ми
по- различен от вчера ще тръгне.
Ще отвори уверен вратата
и окъпан от пролетно вричане,
пак към теб две очи ще обърне.
Ще е верен, защото обича.
Ще е влюбен, към теб щом е тръгнал.
Май не искам да връщам часовника,
щом все още дъгата рисувам.
И във свят с пощурели посоки,
още мога смеха ти да чувам…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
